Наистина ли слепите хора чуват и усещат по-добре
Като цяло слепите слепи хора имат ли по-добyр слух, а и други сетива? Не, даже малко – в общия случай, тъпанчетата им не става по-чувствителни, нито пък се случва някаква друга сходна смяна. Всъщност, в този общ случай, наподобява, че нищо изключително не се трансформира в мозъка или физиологията на човек. В многочислени изследвания даже самите слепи хора са съгласни с това и считат, че възприятието им за слух или досег не е по-добро от това на зрящ човек.
Например, когато зрящият човек чуе кола, естествената му реакция не е да се опита да дефинира по звука какъв брой е надалеч, а просто да се обърне и да огледа. Същото важи и когато се допира до нещо – до момента в който очите му са отворени и работят релативно правдиво, те ще преобладават във възприемането и разбора на това, което изпитва. И забележете, освен ни се коства, че доминират – скенерите на мозъчната дейснот демонстрират, че когато това се случва, мозъкът буквално възспира активирането на областите, които управляват другите сетива. Това е евентуално повода, когато се опитваме в действителност да чуем нещо добре, да затворим очи. Или по сходен метод, когато в действителност се опитваме да се съсредоточим върху нещо образно като шофиране в хаотична среда, да понижим радиото, с цел да виждаме по-добре…
Така можем да заключим, че ако един зрящ човек затвори очи и в действителност се концентрира върху звука, който чува, или чувството, което усеща, ще възприемате тези неща също толкоз добре, колкото и кьорав човек (с ангажимента, че слепите хора доста повече се упражняват в този развой и в разбора на слуховата и тактилната информация, което неизбежно води до по-добро разчитане на ситуацията).
Например, ако затворите очи и се заслушате в телевизор близо до себе си, може вярно да прецените почти къде е той, дотолкоз, че да можете да го посочите и да кажете какъв брой е надалеч. Един кьорав човек обаче инстинктивно също ще осъзнае, че евентуално има стена тъкмо зад тв приемника и може даже да е в положение да каже почти какъв брой надалеч е от тази стена по метода, по който звукът се отразява от нея. Освен това, с необикновено количество процедура, преценявайки шумовете на колите, да вземем за пример, преценката колко надалеч е нещото с добра акуратност става все по-добро и интуитивно, без съзнателна мисъл. Това е просто процедура, а не развиване на някакви органи или елементи от мозъка, които зрящият човек няма или не може.
Може би никой образец не илюстрира това по-добре, в сравнение с когато приказваме за ехолокация, в която доста слепи хора с малко процедура стават много положителни. Според изследване от 2014 година, „ Изследване на качествата за ехолокация на слепи и зрящи хора “, с процедура зрящите хора могат да получат също толкоз положителни умения.
Сляп човек може да употребява бастуна си, с цел да почука по нещата и от звука да разбере каква е повърхността им и да добие общо чувство за тях през бастуна. Но това също не е нещо извънредно единствено за слепите – просто опит, процедура и внимание. Но се оказва, че някои слепи хора получават в действителност великолепен слух, най-малко във връзка с някои аспекти на слуха. Защо става пък това?
Неотдавнашни проучвания стигат до заключението, че при слепите по раждение или от доста ранна детска възраст мозъкът в действителност в действителност се „ препрограмира “, по този начин да се каже, да обработва слуховата и сензорната информация по друг метод от мозъка на зрящия човек. Резултатът е проверимо великолепен слух.
Но Вселената ненавижда простотата… За да направи това „ препрограмиране “, мозъкът използва една част от него, която при този субект просто остава неизползвана – по този начин слуховият кортекс всъщност „ завладява “ зрителния кортекс и по този начин на практика увеличава процесорната мощност на слуховия кортекс, който към този момент може да обработва повече звуци по-добре. Това любопитно събитие се назовава „ междукортексова невропластичност “.
Eксперименти, извършени в Университета за здраве и просвета в Орегон, откриват, че при хората, които ослепяват доста рано, медиалната тилна част е изключително дейна, когато те би трябвало да обработват звуци. При зрящ човек тази област на мозъка е отдадена на „ вписване на зрителни сигнали съгласно нивото им “ – функционалност, която всъщност е безполезна в мозъка на човек, който не вижда.
Интересното е, че сходна мозъчна интензивност не се вижда при лица, които ослепяват в по-късен стадий от живота си, което поражда въпроса, за какво? Водещата догадка е, че при започване на развиването човешкият мозък е доста по-податлив на промени и акомодации, в сравнение с по-късно в живота и областите, които обработват сетивата, са значително свързани. Тъй като човек с времето се научава да обработва другите сензорни чувства по избран метод, тези връзки се прекъсват или отслабват, където не се употребяват. При човек, ослепен от ранна възраст тези връзки остават непокътнати и просто привикват да обработват нещо ненапълно сходно, само че с разичен смисъл. Резултатът е проверимо по-добър слух за избрани задания.
Колко тъкмо по-силен е слухът на кьорав човек в тези случаи, към момента не е ясно. Експерименти обаче демонстрират, че тези хора нормално могат да надминат зрящите в доста проби, свързани със слуха, като да вземем за пример хващане на промени в височината на тона или местоположението на монофоничен звук единствено с едно ухо.
Още едно любопитно нещо е, че до момента в който тази акомодация идва с усъвършенстване в някои аспекти на слуха, в действителност наподобява, че поврежда способността на слепия човек да възприема посоката и местоположението на звука, в случай че той идва много над тях или много под тях. С други думи, усъвършенстваното усещане на посоката наподобява се отнася единствено в водоравен смисъл. Иначе зрящите хора в действителност се показват по-добре или също толкоз добре при определяне преместването на звука във вертикал. Защо е по този начин в действителност въобще не се схваща. Но това се демонстрира ясно при тестване.
Още едно забавно нещо, което би трябвало да отбележим тук, е, че се оказва, че подобни тип неща се следят, когато се приказва, да вземем за пример, за някой, който е роден, кадърен да вижда, само че не и да чува. Но око мозъкът се пренарежда, с цел да употребява част от себе си, която нормално е отдадена на нещо друго, какво се случва, в случай че се това пренареждане стане, само че индивидът по-късно си възвърне, да вземем за пример посредством слухови импланти, заубеното осезание?
Оказва се, че в доста случаи мозъкът не може елементарно да се пренастрои и тези хора постоянно не чуват добре. Тъй като тази област на проучвания е напълно нова, би трябвало да се създадат доста повече, с цел да се види дали и по какъв начин тази невропластичност може да се манипулира.
